W3vina.COM Free Wordpress Themes Joomla Templates Best Wordpress Themes Premium Wordpress Themes Top Best Wordpress Themes 2012

Държавата не създава просперитет, а частният капитал…

Внушителна държавна сграда

Внушителна държавна сграда

В последно време се нагледахме на всякакви стачки свързани с просия към държавата. Целта на всяка една беше да бъдат „спасени“ определена група от хора, които смятат, че държавата е длъжна да благоволи техните искания. Това основно е свързано с наследството ни от комунизма, където държавата решаваше съдбата и потребностите на всеки един индивид и тази система се оказа наработеща. С исканията на стачкуващите ние отново се оглеждаме в тази загърбена от нас вече система. Създаде се една непорочна практика, която доведе до абсурдни решения на управляващите, само и само, да запазят своите позиции във властта. Ако не сте чели моята публикация – Държавата, това сме ние – данъкоплатците!

Ето и каква е ролята на държавата не само според мен, а и според много от широко-мислещите хора:

  • добра правна система, за да могат да бъдат решавани всякакви спорове
  • да се грижи за сигурността и реда
  • да строи и поддържа инфраструктура
  • да регулира монополните отрасли, като енергетика, водоснабдяване и т.н.
  • да защитава външнотърговските интереси на икономическите субекти
  • да провежда прозрачно, либерално и открито обществените поръчки

Имам и още една публикация, която разглежда ролята на държавата и връзката и с чуждестранните инвестиции – Как да привлечем повече чуждестранни инвестиции?

Напоследък капитализма и свободните пазарни отношения се критикуват силно, поради настъпилата финансова криза, започнала в САЩ, смятана за емблема на свободните пазарни отношения. Истината е, че САЩ от половин век насам, ролята на държавата се засилва и води до неблагоприятни икономически цикли и балони. Вижте следващото видео на новоизбраният сенатор на щата „Кентъки“:

Просперитетът на всяка една държава идва от частният капитал и от предприемаческата инициатива. Ако не се проумее това, България никога няма да се оправи. Увеличаването на държавата в икономиката, доказано води до неефективно разпределение на ресурсите и съответно нисък просперитет.

Tags:

8 Responses to “Държавата не създава просперитет, а частният капитал…”

  1. Тодор Марков 09.11.2010 at 15:25 #

    Уважаеми Е.Танев! Тъжно ми е, че откакто се помня, непрекъснато срещам примери за безкритично приемане и папагалско повтаряне на „авторитетни“ обяснителни схеми и клишета. На 51 г. съм. Наслушал съм се на „марксистки“ анализи и обяснения на икономиката и социалния живот в по-широк смисъл. Без авторите да са си дали труда да разберат за какаво става въпрос – просто това беше тогава господстващата научна парадигма. Сега се случва същото със схемите на либералния капитализъм. И пак папагалски, пак без да се разбира за какво става въпрос. И когато едните и другите „авторитетни схеми“ се окажат негодни извън собствената си ограничена „сфера на валидност“, адептите им изпадат в объркване… Всъщност на теб сигурно би било странно да разбереш, че Маркс (!) е един от най-големите защитници на пазарната икономика, на глобализацията, срещу държавата, за максимален либерализъм – не държавата, а гражданите (гражданското общество) да се саморганизира, а държавата трябва постепенно да отмре, като ненужно бреме и репресивна машина. Но това не му пречи, правейки на салата всички противници на налагането и развитието на лебералния капитализъм и размиването на националните граници, защото капитала и пролетариата (работната сила) нямат националност – това не му пречи да вижда и да критикува и недостатъците на либералния капитализъм, които и ние ги виждаме, но ги приемаме като неизбежни. Млади човече, развивайте си либералния капитализъм, но не бъдете негови глупави апологети. Не мисля, че сагашната криза ще го събори. Той сигурно ще се адаптира и ще намери решения „ad hoc“. Но от сега млади и гъвкави умове като вас трябва да мислят с някоэлко крички напред – каква нова икономическа система с нови механизми трябва да „конструираме“ за да запазим силните неща в либерпалния капитализъм – стремеж към ефективност, иновативност, лична мотивация, без да се примиряваме с неговите недостатъци – трудна управляемост, стихийност, разхищение на човешки и материални ресурси, циклични кризи, прекалено силна роля на финансовия сектор, който по идея има друга цел – да представлява приравнените абстрактни стойности на реалните човешки продукти, да носи информация на пазарните субекти и да служи като акумулатор на конвертирани във финансова форма ресурси. Тези ресурси са всъщност „символни“ (защото парите са само знаци, символи, които имат значение само доколкото хората им дават и признават такова) на нещо, което е обективно – реалните неща и тяхната полезност за нас, като живи човешки същества. Тъкмо това се губи при сегашната икономическа система. Получава се нещо перверзно – инструментът (икономиката) става субект, а субектът (човека) – става инструмент на икономиката. И затова, забележете! – навсякъде в официалните коментари се разглежда единствено ПРИГОДНОСТТА НА ХОРАТА ЗА ПАЗАРА, а не това, доколко ИКОНОМИКАТА Е ПРИГОДНА ЗА ХОРАТА, т.е. доколко тя е хуманизирана. По същата логика, ние би трябвало да приемем логиката на нацистите и да обявим болните, старите, тия които са се родили с дефекти за ненужни и че трябва да бъдат „прочистени“, защото естествените закони на Чарлз Дарвин – борбата за съществуване и конкуренцията на видовете – те казват това. Като отглеждаме дефектно дете, ние пречим на „естествения подбор“. Ние намаляваме ефективността на човешкия род, обременяваме наследствмеността му с вредни мутации. Либералния капитализъм е аналог на Дарвиновия естествен отбор в биосферата. Нормално е при „чистия капитализъм“, незамърсен от никакъв социализъм, непригодните за пазара индивиди и групи да бъдат по естествен начин лишени от средства за съществуване, те да престанат да се възпроизвеждат и да отмрат по естествени причини. За по-сигурно трябва да им се отнеме и възможността да намерят спасение в някакъв вид непазарно „натурално стопанство“…
    Накрая няколко думи само за това доколко държавата е „лош стопанин“. Съдейки по българския опит това като цяло е вярно. Тъпото е че се приема като факт без да се търси причината за това. Хората са едни и същи, как така едни добри организационни принципи и правила не могат да се прилагат в различни системи – частна и държавна? Ако приемем такова плоско обяснение, това всъщност оневинява тези, които чрез действията си правят държавата неефективна като стопанин и като икономически субект. Всъщност защо държавния капитализъм (това е истинското име на старата икономическа система преди 1989 г. въпреки че я наричат „социалистическа“) е неефективен? Защото той функционира като една „мега-корпорация“, която строи вътрешните си разчети на напазарен принцип, като печелившите звена „покриват“ дефицитите на губещите неефективни звена (в случая цели отрасли отделни предприятия). Важното е било на ниво „мега-корпорация“ да няма дефицит, да има „добавена стойност“… Проблемът за държавата като икономически субект е напълно аналогичен с проблемът с мега-корпорациите и свръхмонополите. Смешно е да се счита, че една дейност (примерно водоснабдяването или електроразпределението) е изначално губеща и неефективна, че тя само генерира разходи за държавата като „съвокупен обществен капиталист“, а същата тази дейност, приватизирана, изведнъж (о боже, какво чудо!) се превръща в икономически изгодна. Същите решения може да ги направи и назначения от държавата мениджмънт. И тогава дори цената на тези услуги ще се натоварва с по-малко „маймуни на клона“ – най-малкото няма да се генерира и отклонява паразитна печалба на частни „посредници“ между производителя на тези ресурси (вода и ток) и потребителите им. За държавното дружество ще е ик7ономически важна само самоиздръжката (за да има поне просто възпроизводство) и натрупването на ресурс за бъдещи инвестиционни проекти. Разходите за управление могат да бъдат оптимизирани и минимизирани административно – и защо не? Повече3то частни компании също ги решават тия проблеми административно (вътре в компаниите), а не „пазарно“…
    Има още много неща, които могат да се кажат, но надявам се, съм ви дал малко материал за размишление. Не да приемете безкритично моите разсъждения – опазил ме бог, не смятам че съм абониран за абсолютната истина! – а да се опитате да намерите СВОЙ ОТГОВОР на тези въпроси, а не да продължавате да вървите зад опашката на поредните „светли умове“ водещи човешкия род нанякъде…

  2. Емилиян Танев 09.11.2010 at 16:49 #

    Уважаеми г-н Марков,

    Радвам се, че коментирахте публикацията ми. Ценя силно вашите виждания за различните системи и незаслепеността към нито една от тях. Абсолютно сте прав, че и двете системи си имат предимства и недостатъци, както казаното от вас по повод хуманното им отношение и условия за живот.

    Аналогията ви на големите корпорации с държавния капитализъм е добра, но има едно важно условие.
    Това, което откроява корпорациите е качественият краен контрол, в случая от акционерите.
    Като краен контролер на държавата е обществото с тяхната възможност да избира управляващите.

    Акционерите, обикновено могат винаги да следват една посока, която да удовлетвори очакванията им за печалба. Те могат да постигнат много по-лесно консенсус.

    Мислите ли, че обществото като краен контролер е толкова добре образовано за решенията, които правителството трябва да взима, за да върви в правилната посока? Мислите ли, че масата може да взима решения и да постига консенсус в дългосрочната посока на държавата, след като повечето имат различни интереси?

    Относно комуналните услуги – http://tanev.eu/poskupvane-tok-voda-parno-kamunalni-uslugi-398.html .Там можете да откриете защо държавата не може да бъде добър контролер.

    Относно циклите – До голяма степен, за мен, основен причинител е сегашната монетарна система базираща се на дълга и МРЗ. В момента ФЕД и другите централни банки имат повече власт от който и да е било. Трябва да се създадат по-справедливи пари с по-малка роля на банките. Може би трябва напълно да се премахнат системата с МРЗ, но тогава трябва да се открие алтернатива на парите, тъй като пълната власт ще бъде в ЦБ-ки, а не в частните… Злато или други ресурси? Все още е трудно да се каже.

    Другото върху, което би трябвало да се мисли са експлоатирането на ресурсите на Земята. Едва ли това може да продължи вечно…

    Два основни фактура влияят в качеството на всяка една система или корпорация:
    – Виждания на заинтересованите и властимащите лица (акционери за корпорации, избиратели за държавата)
    – Мотивация на мениджмънта
    – Рисковият мениджмънт – какъв е риска държавен и съответно частен служител да злоупотребят
    – Контролингът – доколко контролерите са мотивирани да изпълняват своите задължения

    Поздрави,
    Емилиян

  3. Тодор Марков 10.11.2010 at 17:03 #

    @Емилиян Танев
    Ще се опитам да отговоря накратко доколкото е възможно и на двата ви въпроса.
    1-во доколко обществото може да контролира ефективно политиците. Аз смятам, че доколкото държавата в обозримото бъдеще все още е нужна, тя трябва да бъде управлявана наистина демократично. Изключение са онези наистина „извънредни ситуации“ (войни, огромни по мащаби бедствия и др.), които налагат временно централизирано авторитарно управление. Както знаете, демокрацията може да бъде пряка и непряка (представителна). Истинска демокрация най-лесно може да има в малки общности – напр. в едно малко или средно по размер населено място, където хората се познават лично. В древна Атина – люлката на демокрацията, политически права са имали всички пълнолетни свободни мъже, които са се събирали в Народното събрание и са вземали решения засягащи полиса (града). За да има истинска демокрация (а не само формална, де юре), трябва да има няколко условия – 1. просветени и съзнателни граждани, които се интересуват от обществения живот; 2. трябва да има някаква форма на икономическа демокрация – т.е. задължително някакъв публичен икономически сектор, който се контролира от гражданите без посредничеството на политиците и това да им дава една минимална (наистина минимална) икономическа независимост от частните и корпоративните интереси. Как да стане това за мен е отворен въпрос, но без да се случи, всяка представителна демокриция ще се изражда във „формално равенство“ и „фактическо неравенство“. Купуването на гласове е най-елементарния пример, който се цитира твърде елементарно и некоректно. Защото всяка изборна агитация е вид заиграване с избирателите, обещаване на бъдещи изгоди за тях от един или друг техен избор. Донякъде нещата стоят така: като ухажваш момиче и го черпиш в ресторант и му правиш подаръци, това израз на любов ли е или купуване на благоразположението му? :))) Така е и с формите на изборна агитация – т.е. мотивиране на избирателите да гласуват по определен начин. Аз имам една идея – вместо избори, представителните тела (общински съвети, парламент) да се конституират чрез случаен избор (жребий) от всички пълнолетни и имащи право да бъдат избирани граждани. Никой да не може да се отказва от падналото му се задължение… Това обаче би наложило изпълнителната власт да бъде напълно професионализирана и деполитизирана. При представения от мене вариант политически партии в сегишния смисъл няма да са нужни. Ще се правят обществени „коалиции“ по конкретни проблеми. Публичността, публикуването в елекронен вид на всички предложения, достъпната процедура всеки дееспособен гражданин да прави предложения и да има инициативи – всичко това би засилило възможността гражданите да контролират държавата си. Разбира се, тяхната подготовка за това трябва да залегне и в образователната система. Може да ви се стори абсурдно и смешно, но моето поколение донякъде беше образовано и подготвено на демократична политическа култура от ранна възраст. Как ще попитате? Чрез… пионерската и комсомолската организации. В тези тоталитарни, казионни съюзи, все пак бяха заложени на ниско ниво демократични процедури и правила. Ние се научихме от рано да правим предложения, да избираме в класа ученически комитети, да търсим от тях отчети и да ги сменяме при нужда. Така разбрахме какво е мнозинство, как се правят „коалиции“ и пр. Дори опитите да ни се спускат отгоре кандидатури ни учеха на борбеност и защита на демократизма. А сега мисля че се налага едно безразлично, инертно, овчедушно отношение към обществените проблеми. Хората се превръщат от народ в тълпа, а тълпата лесно се манипулира, тя е хаотичен и хетерогенен конгломерат от индивиди. Още римляните са открили една от формулите на властта „разделяй и владей“! И още една – „хляб и зрелища“! Мисля че лесно ще намерите днешни примери за прилагането на тези принципи.
    2-ро, относно сегашната криза и как би могло да се предотвратят бъдещи цикли. Основаната на пазара икономика си е „абонирана“ за периодични кризи. Класическия механизъм и етапите на тези кризи е ясен и се учеше още на времето в „политикономия на капитализма“. Въпреки това, не смятам че е безсмислено, дори е необходимо, да се търсят начини да не се допускат в бъдеще кризите, да се осигури устойчив растеж. Единият начин е търсим варианти за създаване на икономическа система основана на съвсем различни от досегашните принципи. Другият начин (по-реалистичен) е чрез „ъпгрейд“ на сегашната система, като се вкарат в системата механизми, които да я направят по-ефективна, по-устойчива, по-управляема, по-производителна, по-безкризистна… :)
    Какво трябва да имаме предвид като го замисляме? Има два вида решения на „ъпгрейд“ на пазарната икономика. Първите са дълбоки, стигат до системно ниво. Вторите са такива, които могат да се прилагат със законодателни мерки в сферата на търговското право, трудовото и социалното законодателство, бюджетната политика и пр.
    Първо, на системно ниво. За да „бъркаме“ там, трябва да сме наясно как функционира механизма на пазарната икономика, кои са силните й страни и слабостите й. Тук само ще нахвърлям някои неща. Факт е, че днес в света, в глобален мащаб има създадени производствени мощности, които сумарно могат да задоволят многократно всички реални човешки потребности, вкл. от храна, енергия и пр. и пр. Но това не пречи в света да има глад, а земеделските излишъци да се унищожават за да не падат цените. Причината е, че за пазарната икономика не са важни потребностите на хората, а ПЛАТЕЖОСПОСОБНОТО ТЪРСЕНЕ. Това е движещия механизъм, в това се състои екстензивното и интензивното развитие на пазарите. Екстензивното развитие означава, че включваме нови и нови човешки общности (обществени групи, народи, държави) в глобалните пазари – вкл. чрез натиск да се елеминира непазарното поведение, протекционисткото самозатваряне, автаркията, формите на натурално стопанство и пр. Интензивното разширяване включва вдигане на доходите, стимулиране живота на кредит (потребителското кредитиране), изкуственото скъсяване на физическата и морална годност на продуктите за дълготрайна употреба и на конфекцията – напр. чрез „модата“ се налага да си сменяме всяка година гардероба, не защото дрехите ни са физически износени, а защото вече са „демоде“. Това отново е с цел да „завърта“ цикъла на изкуствено стимулираното и ускорявано възпроизводство. Изкуственото поддържане на определени нива на инфлация също има подобен ефект. Аз имам една хипотеза – смятам, че днес в икономически развитите страни се създава и поддържа изкуствена заетост, не само по социални причини (и тях ги има), но най-вече защото пазарната икономика е жизнено свързана с платежоспособното търсене. При сегашното ниво на технологиите, просто не е нужна толкова работна ръка. Но масовото въвеждане на нови технологии и автоматизация ще направи много хора излишни, ще ги изкара от пазара и така ще „срине“ икономиката,

  4. Емилиян Танев 10.11.2010 at 18:11 #

    Тодор Марков :

    Дискусията ни е в една посока. Имам остър недостиг на време за подготовката ми за изпити на CIMA и затова ще бъда малко по-лаконичен.

    По точка 1.

    – спор няма, че малките общества могат да достигнат до много по-голям консенсус и от там до формиране на общи цели;

    – за мен винаги съсредоточването на контролна власт в шепа хора върху, които не се осъществява качествен контрол е грешно. В тази връзка, колкото по-малко контролни институции, толкова по-малко има възможност едни икономически интереси да бъдат привилегировани пред други. В момента разпространението на информацията е силно улеснена от информационните технологии и поради тази причина всички немонополни отрасли могат да бъдат контролирани от масата, примерно чрез сайтове за „отзиви“ – фирми, продукти и услуги.

    – спор няма, че образованието е от изключителна важност и хората трябва да са по-заинтересовани от общественият живот, но мислите ли, че дори и да се застъпи някакво образование, масата от хората ще могат да вземат важни икономически решения? Дори и световните светила по икономика не са абсолютно наясно какво е най-доброто решение.

    По точка 2.

    – разбира се, че винаги ще има бизнес цикли, като ще има периоди на спад и бум. Разликата е в това, че от 1913 г. насам, управляващите решиха да контролират кризите, чрез управлението на паричната маса. Тогава на банките се дава възможност да дават кредите чрез МРЗ (минимални задължителни резерви). Чрез тази си политика, вместо да изгладят циклите, както те искаха, те постигнаха неконтролируемо ускоряване на растежа, което винаги стигаше и все още се случва до предел, от който просто падането е от по-високо.

    Най-лесната е аналогия е като да подкараш кола върху ледена настилка върху път, който непрекъснато увеличава наклона си. Когато колата се движи с ниска скорост тя бързо ще намали скоростта си и ще спре на изкачването, като падането ще е много малко. Когато обаче колата развие голяма скорост (евтини пари, нисък % и МРЗ) на ниският наклон, то тя ще се изкачи на много по-висока точка и ще започне да буксува, като ще се плъзне назад. При голям наклон това би усилило само скоростта надолу. Представете си сега, че разни хора се опитват да спасят тази кола, като и дават допълнителна мощност по два начина:
    – унищожават гумите чрез подаване на повече гориво и по-висока газ. Тази тяхна има някакви положителни ефекти в краткосрочен план, но в дългосрочен план следващото поколение ще трябва да оправи щетите (да плати сметката)
    – унищожаване на ледената настилка (външната икономическа среда – протекционизъм, инфлация в другите страни, понижаване на доверието в парите, увеличаване на дисбалансите и т.н.)

    – за да има производство, трябва да има и потребление, а потреблението получава парите от производството… Всеки човек трябва да носи добавена стойност, за да увеличава общият просперитет. Има неща, които технологиите не могат да заменят в човека, а това е мисленето му. Може би има някакви базисни мисловни операции, но вземате на решения на база разнообразни фактори едва ли ще се замени напълно от технологиите.

  5. Тодор Марков 10.11.2010 at 18:32 #

    включително фиска. Тия проблеми, които описвам тук, не са от вчера. Но с глобализацията те ще се задълбочават, защото тя едновременно им дава решение, но и ги задълбочава. Пазарите не могат вечно да растат екстензивно – рано или късно ще се получи наистина „глобален пазар“, условията за бизнес и труд навсякъде ще се унифицират. Разбира се, това няма да стане утре, но логиката е такава – също както навремето с централизацията на европейските държави и с премахването на вътрешните граници и митници се е създал „националния пазар“. Така ще се създаде някога и „голабен пазар“, вкл. „глобална валута“. Тогава трябва да сме принципно готови да приемем, че ще имаме икономическа система, която ще е затворена в себе си – няма да има външен спрямо нея пазар. Освен ако не открием извънземни, с които да търгуваме на паритетен принцип… :))) Интензивното развитие на пазарите също е ограничено – напр. трудно ще въведем седмична мода, въпреки че идеята за някакъв вид дрехи за еднократна употреба и със свръх къс срок на годност може да се наложи, кой знае? Въпрос на маркетинг…
    Изходът според мен е във въвеждането на друго ниво на управление на икономиката – нещо което досега не е можело да съществува. Обяснението на много от цикличните проблеми на пазарната икономика, вкл. свръхпроизводството, финансовите балони и др., се търси в липсата на достатъчно вярна и навременна информация в агентите на пазара. Затова те вземат грешни решения, които водят до съответните негативни последици. Сега технологично е възможно да се получаеват и обработват в реално време огромни масиви от информация. На тази база могат да се моделират изключително сложни, стохастични системи. Напр. така се прогнозира климата, моделира се „големия взрив“, моделират се сложни биологични процеси… Вие знаете, че дори сега на фондовите пазари се извършват транзакции за секунди – с едно „кликване на мишката“. Накратко – ако може да се регистрира в реално време (онлайн режим) всяка транзакция (не само финансова, но и вкл. покупко-продажба на дребно), ако се маркира и проследява електронно движението от предприятието до търговската (дистрибуторската) мрежа на всеки продукт, ако всеки гражданин е електронно идентифициран и персонализиран при всяко свое действие като пазарен агент (купувач и/или продавач на нещо), тогава ще има информация в реално време, която ще елеминира до минимум възможността от свръхпоизводство и дефицит – просто във всеки момент ще се поизвежда само това, което се търси и колкото се търси. Това, което казвам ще е технически възможно да се реализира в недалечно бъдеще – дори днес много от необходимите условия са налице… Това прилича много на тоталитарна утопия… Но може да създаде едно „свръхниво“ на макроикономическа регулация в реално време. Никаква ретроспективна статистика не би могла да играе подобна роля. Като оставим настрана технологичните проблеми, остават два въпроса – как ще се приеме от хората и кой ще взема решенията на базата на тази информация? Смятам, че подобен механизъм може да се „преглътне“ по-лесно ако първоначално се въведе с ограничени цели – като нов начин на събиране и бързо обработване на статистическа информация, която да се подава на фирмите ежедневно, за да правят и коригират плановете си. Това ще прилича до голяма степен като онлайн монитор на пазара. Може да се обмислят варианти как да бъде институционализирано по подходящ начин, без да се дава възможност за узурпация и използване за частно-групови интереси.
    Това, което нахвърлям доста фрагментарно тук, са само някои мои идеи и логически размишления в по-далечна перспектива.
    В краткосрочен план, смятам че има един механизъм, който незаслужено се пренебрегва. Това е… намаляването на работното време – работния ден и работната седмица. Идеята ми е проста – повече хора ангажирани на работа при същия фонд работна заплата, т.е. разбира се с по-ниско заплащане. Това ще реше проблема с безработицата, ще увеличи свободното време, като важен фактор за човешкото развитие. Същата маса пари за заплати, разпръстната между повече хора ще доведе до увеличаване оборота на дребно, за сметка на известно намаляване на покупките на скъпи стоки за дълготрайна употреба. Мисля, че с повишаването на производителността и низходящата демографска крива в развитите страни, това е неизбежен вариант, защото пазарните икономики не могат да рискуват намаляване на платежоспособното търсене. Изхвърлянето на много хора като излишни на пазара на труда е нехуманно, особено ако те нямат алтернативна форма на съществуване. Освен това те биват елиминирани като потенциални купувачи и тяхното излизане от пазара води до неговото подриване… Не е сложно да се изчисли, какъв е оптималния вариант чрез субсидирана, изкуствена допълнителна заетост чрез публичния сектор, чрез пенсиите и социалното подпомагане, ресурса за което се осигурява чрез преразпределение – да се стимулира допълнително търсенето, част от средствата за което ще бъдат „рециклирани“ обратно чрез фиска (най-вече ДДС-то…). Повтарям, това са само някои мои разсъждения! Нищо повече от хипотези, които може да се окаже, че страдат от някакви системни грешки… И извинявайте, ако съм ви отнел времето с моята многословност! Успех! :)))

  6. Емилиян Танев 11.11.2010 at 10:34 #

    Приятно ми е да чета коментарите ви, които показват размисли извън сегашните граници на икономически разбирания. Или поне нещо такова, не знам дали правилно се изразих :)

    Определено сме се запътили към глобален пазар и глобална валута.

    Пак ще го кажа, за мен основна причина за хаотичното движение на икономиките е в монетарната система, която дава гориво за формиране на огромни дисбаланси. Тя е основата и много добре да се познава. Има характеристиките да предизвиква бурен растеж, но също така и огромни спадове. 90% от парите са кредит, а когато растежа на кредитната експанзия спре, поради невъзможност на потребителите да вземат повече и да обслужват старите задължения се стига до един голям проблеМ!

    В момента развитите страни се намират в огромна беда:

    1. Свиване на доходите поради глобалния арбитраж – развиващите се пазари предлагат същите продукти на по-ниски цени (труд, стоки, услуги и т.н.)
    2. Потребителите им са достигнали степен на задлъжнялост, която не може да се промени и въпреки рекордно ниските лихви в САЩ, общата кредитна експозиция на потребителите се свива
    3. Двете неща водят до дефлационни сили. Не се подлъгвайте от цените на петрола, сурувините и растежа на борсите. Евтините пари просто намериха място там, тъй като потребителите нямат апетит към още кредит. Няма и да имат в обозримо бъдеще. Апетитът към кредит на подрастващото поколение в развитите държави се промени, както и потребителските навици.
    4. Дефлация и кредит „до ушите“ води до безисходица
    5. Мечтата на ФЕД е да предизвика инфлация, но освен, ако не унищожат валутата си, едва ли ще им се получи (дълга тема с много аргументи)
    6. С тези таргетирани инфлации ФЕД се борят като „прасе с тиква :)“ да попрчат на промяната на потребителските навици

    За мен в основата на едно по-стабилно общество стои стабилна монетарна система базираща се на абсолютна независимост на разменната единица от който и да е било. За такава единица често се споменава златото. Дори и шефът на световната банка я спомена, като бъдещ участник в нова монетарна система.

    Важно е обаче да се премахнат възможностите банките да дават кридит. Не може да имаш 10 кг. злато, а да дадеш кредит за 100 кг, което дефакто ще се получи при МРЗ – 10%. Когато това се случи растежът ще е много по-бавен, но и хаоса много по-малък.

    Златото може да бъде разменна единица, въпреки, че ще води до непрестанна дефлация.

    1. Банките ще се възвърнат към най-старите си практики да вземат пари за съхранение на пари (злато)
    2. Депозитните лихви няма да съществуват в сегашният вид. Просто при дългосрочно оставяне на пари, таксата за съхранение ще е по-малка
    3. Кредитите няма да се основават на МРЗ и няма да водят до този „бум-бъст“ цикъл, който е в момента. Лихвата ще бъде просто таксата за съхранение или отрицателна лихва, тъй като в дефлация, кредитополучателя ще трябва да връща пари на които им се увеличава стойността
    4. Хората ще могат да спестяват наистина без да се нуждаят от лихви, пенсионни и социални системи. Спестяваш злато и това е.
    5. Хората ще могат да разменят стоки срещу сертификати на банката от злато, които винаги ще бъдат „100%“ обезпечени, а не както сега <10% чрез МРЗ…

    Тази система е основана на постоянно намалящи цени, тъй като общото количество на златото ще бъде сравнително константно.

    Не случайно съм сложил един цитат в блога:

    Give me control of a nations money supply, and I care not who makes it’s laws.
    Mater Amschel Rothschild – founder of the Rothschild banking dynasty.

    Идеята е да няма никой достъп до тази най-голяма власт.

    За мен всякакъв контрол на производството от държавата ще доведе до ефектите на комунизма. Равнопоставеност на хората, въпреки различните им качества. Това ще затрие мотивацията, което е движеща сила.

  7. Тодор Марков 18.11.2010 at 12:45 #

    Г-н Танев, позволявам си да ви изпратя дадения по-долу линк, където съм публикувал 3 коментара по повод темата на автора на блога. Пускам ви ги, защото смятам, че те кореспондират с темата по която разменихме мнения тук. По-важен и съществен е 3-ия ми коментар, защото първите два имат характер по-скоро на провокации в публицистичен стил… :)))

    http://kaka-cuuka.com/2752#comment-40774

    Приятен ден и успешна работа ви желая!

  8. Тодор Марков 19.11.2010 at 14:17 #

    Всъщност не се мъчете да търсите коментарите ми там. Админът ги е изтрил, може би защото не му влизат в рамките на концепцията. Да е жив и здрав!

Leave a Reply