W3vina.COM Free Wordpress Themes Joomla Templates Best Wordpress Themes Premium Wordpress Themes Top Best Wordpress Themes 2012

Инфлация или Дефлация Част 2 – Реалност

Инфлация или Дефлация  Част 2 - Реалност

Инфлация или Дефлация Част 2 - Реалност

В предната публикация,  Инфлация или Дефлация – Фундамент, се опитах да разясня най-общо от къде и как идват парите. От изключително важност е това да бъде разбрано, за да се продължи с текущата публикация.

Основният аргумент, който винаги се декларира от страна на тези, които очакват Инфлация, е растежа на паричната база. Другият упрек, който се отправя редовно е печатането на пари от централната банка, които според тях, не са покрити с нищо. Това всъщност не е така и поради тази причина ще разгледаме примерен (силно опростен) баланс на централна банка:

Баланс Банка „Централна банка“
Актив Сума Пасив Сума
Държавен дълг/Трежърита 1 900 Издадени пари/банкноти 1 300
Други фин. Инструменти 500 Депозити/резерви на банки 1 100
Сгради 50 Собствени средства/капитал 50
Общо 2 450 Общо 2 450

Важен компонент от пасива на баланса на централната банка, представляват издадените банкноти. Това са всъщност парите, такива каквито ги познаваме – средство за размяна! Те са покрити с активите на банката. Активите са държавен дълг и други финансови инструменти. Преди да започне кризата бяха основно държавен дълг. Затова ще говоря предимно за държавният дълг сега.

Какво всъщност означава, че са покрити с държавен дълг?

Парите/банкнотите са покрити от правителството с държавен дълг или казано по друг начин с възможността да изисква данъци от богатството на народа си. Богатството включва:

  • земя
  • човешки ресурс
  • иновации
  • имоти
  • транспорт
  • и много други

В последно време ФЕД изкупува активи, които е силно веряотно да са надценени. Те също са заложени срещу издадените банкноти – паричната база. Най-интересното е, че ако тези инструменти се преоценят по пазарни стойности, ФЕД ще трябва да бъде спасяван. В момента тече кампания за одит на ФЕД, чието развитие ще бъде интересно.
Както и да е, нека се върнем към растежа на паричната база. Илюстрация ще видите на следващата графика:

Парична База САЩ

Парична База САЩ

В една стабилна и развиваща се икономика, този растеж неимоверно ще допринесе до нарастването на количеството на парите в обръщение няколко пъти с помощта на паричния мултипликатор. Ако си спомняте в предната статия говорих за резерви/парични средства и електронни пари – депозити. Точно тези депозити/електронни пари би трябвало да се увеличат няколко пъти при подобен скок на паричната база.

Но, какво на практика се получава:

Резерви над минималните

Резерви над минималните

Отговор – банките предпочитат да депозират резервите си над минималните отново в централната банка, тъй като там имат възможност да получат минимална доходност (под 1 %), но имат нужната сигурност.

Банките имат няколко опции да използват парите:

  • Да предоставят заем на потребителите
  • Да предоставят заем на друга банка
  • Да инвестират директно на борсата/имотния пазар/купят бизнес и т.н.

Потребителите по целият свят и особено в САЩ са затънали в дълг. Според статия на Steve Keen от debtdeflation.com, частния дълг в Америка е 41.5 трилиона долара. Това представлява около 290% от БВП на САЩ. Цифрата е не само голяма в относителен, но и в абсолютен размер. При 306 милиона население през 2007 година, това се пада по около 136 хил. долара на всеки американец. Ако добавим и държавният дълг, цифрата става 172 хил. долара. Има и едни около 65 трилиона долара, които се водят нефинансирани задължения по програмите за социално и здравно осигуряване, но тези цифри засега ще ги оставя на страна. При това положение, нито банките ще бъдат ентусиазирани да предоставят заеми на потребителите, нито пък потребителите ще искат да задлъжняват повече.

За да видите растежа на частния дълг и държавния дълг на САЩ в последните години, ви предоставям една от графиките на Steve Keen:

Частен и Държавен дълг - САЩ

Частен и Държавен дълг - САЩ

Това, което се забелязва е, че частното кредитиране за една година от 4 трилиона долара се е свило до -196 млрд.

На следващата графика е илюстриран общия ефект от спада на частното кредитиране и растежа на държавния дълг:

Общ дълг - САЩ

Общ дълг - САЩ

Логично е да се направи извод, че икономика свикнала на постоянен растеж в кредитирането, би изпитала затруднения в подобна среда. Това са и първите аргументи в посока – Дефлация.

Добре нека се върнем на банките. В предишната статия показах много опростен вариант на баланса им. Преди да вмъкна по-сложен вариант, искам да направя следният цитат от статията – European Banks: Too Big to Rescue?

The “overall leverage ratio” – a measure of total assets to shareholder equity – of the average European bank is 35, compared with less than 20 for the largest U.S. banks, the economists say, and relatively small writedowns on their assets could have a devastating impact on a bank’s capital.

The problem for European regulators is that European banks rival or in some cases exceed the economic size of their native European economies, making a rescue package in Europe difficult, according to Gros and Micossi. For example, Deutsche Bank, with an overall leverage ratio of 50, has liabilities of €2 trillion, over 80% of the entire German economy.
The liabilities of Barclays PLC, at £1.3 trillion – with a leverage ratio of 60 – exceed the entire U.K. economy, they say. – Matthew Dalton

Най-важното от цитата в нашия случай при разглеждане на банките като цяло е пропорцията, която използват като дълг спрямо собствения капитал. За Европейските банки е 35, а за Американските около 20.

Какво всъщност означава тази пропорция между собствения капитал и дълга?

Нека разгледаме малко по-сложен вариант на баланс на банка с пропорция на капитала 1:30 спрямо задълженията:

Баланс на Търговска Банка
Актив Сума Пасив Сума
Парични средства 500 Собствен Капитал 100
Акции 500 Депозити на частни лица 2 000
Инвестиции в Имоти 600 Депозити на други банки 500
Инвестиции в Държавен дълг 600 Получени заеми 500
Предоставени заеми 700
Други финансови инструменти 200
Общо 3 100 Общо 3 100

Помислете си това портфолио (активи на банката) от инвестиции и предоставени заеми, до каква степен тяхната стойност се е запазила/променила и в каква посока спрямо върха в края на 2006 и началото на 2007. Само 3% спад в общата стойност на активите при преоценка, би имала унищожителен ефект върху целият капитал на банката. Когато процентите станат – 4, банката трябва да обяви банкрут. Сега си задайте въпроса, дали банковата система има нужда от ликвидност или е неплатежоспособна?

Защо ли счетоводният стандарт за представяне и оценка на финансовите инструменти беше променян над 4 пъти от началото на кризата?

Тези факти относно баланса на съществуващите банки би допълнил обяснението, защо банките държат своите резерви и не правят нищо с тях – „бели пари за черни дни“. Тук можете да направите връзка и защо банките толкова вдигнаха таксите по всякакви видове транзакции, както и лихвите по кредитите – в момента това е начинът да бъдат печеливши, с която помощ да започнат да изчистват леко по леко балансът си от „лоши“ активи. Навлизането на нови банкови институции би имало силно положителен ефект, тъй като те няма да имат тежестта на своите конкуренти в баланаса си

На следващата графика от друг източник, може да видите сегментирани графика по различните видове дълг във САЩ и тяхната годишна промяна:

Различни типове дълг - САЩ

Различни типове дълг - САЩ

Нека отново се върна факторите, които индикират наличието на Инфлация или Дефлация:

  • количество на парите в обръщение
  • скорост на обръщение на парите
  • наличие или липса на свободен капацитет
  • инфлационни и дефлационни очаквания
  • смяна на потребителски навици

Първият фактор свързан с количеството на парите в обръщение беше покрит от началото на статията до тук. Видно е, че частното кредитиране е на практика замразено, а растежа на държавния дълг няма как да навакса този спад.

Следващият фактор е скоростта на обръщение на парите. В една икономика, продуктът може да се измери с помощта на следните две формули:

Произведен продукт = количеството на стоките и услугите Х средната цена
Произведен продукт = количество на парите Х брой пъти на тяхното обръщение

В тази част ни интересува втората формула. Когато икономиката е стабилна и в процес на растеж, обръщението на парите е високо, тъй като хората получават своите пари и веднага ги харчат. Това е свързано със светлите очаквания за бъдещето и сигурността на доходите в утрешния ден. В моменти на криза обаче, хората се сещат и за спестявания. Тази смяна на навиците води до спад в обращаемостта на парите.

За по-добро разбиране, ще използвам следния пример:

Нека си представим, че един гарван обикаля около някой хълм. Когато той прави 10 обиколки за час, на нас ще ни се струва, че сме видели 10 гарвана. Ако те станат 10, а обиколките на всички се запазят, то за един час ще ни се струва, че сме видели 100 гарвана.
Да приемем, че увеличим гарваните на 50 бр., обиколките, които правят около хълма намалим на 2 за всеки час. В този случай, на нас отново ще ни се струва, че сме видели 100 гарвана.
Приемайки, че гарваните са количеството на парите, а бр. обиколки е скоростта на обръщение, то лесно може да си обясните защо, скоростта на обръщение на парите играе много важна роля.

Следващия фактор е свързан с наличието или липсата на свободен капацитет. Най-общо казано, това е свободния потенциал, който всички предприятия и хора имат в икономиката. Когато свободния потенциал/капацитет падне под 10-15 %, предприятията и хората, вдигат своите цени, тъй като предпочитат да работят по-малко, но да получават същите или повече пари. При наличие на голям свободен капацитет, разглежданите субекти са склонни към по-ниска цена, само и само, общия доход, който получат да се повиши.

В текущата пазарна ситуация, има наличие на голям свободен капацитет в повечето сектори на икономиката.

Смяната на потребителските навици и смяната на очакванията в потребители и производители е силно свързана по между им. Когато очакванията се променят, променят се и потребителските навици. Ако един човек не очаква стабилност на доход и работно място, той неимоверно ще повиши пропорцията от дохода, който спестява. Подобен ефект разгледахме в предходна статия – Инфлация или Дефлация (Дефлационна спирала).

Заключение

Смятам, че в първо време светът и особено САЩ са предразположени към дефлация. Това трудно може да се промени, докато правителството и ФЕД продължават да се опитват да спасяват неплатежоспособните банки. Процесът на отписване и премахване на лошите активи от балансите ще бъде дълъг, тъй като възможностите им за генериране на печалби са силно ограничени. Но каквото и да става, тежестта на дълга в частния сектор е огромна, промяната на потребителските навици е факт. Това ще играе съществена роля и силно ще затрудни желанието на правителството да предизвика инфлация.
Промяна в моите очаквания би имало при някаква изключителна намеса на правителството, чрез промяна на принципите на системата, отказ от изплащането на държавния дълг дълга или нещо друго, което би имало разрушителен ефект върху стойността на долара спрямо останалите валутни единици.

Tags: ,

No comments yet.

Leave a Reply