Warning: Creating default object from empty value in /home/tbaxtzhv/public_html/blog_tanev/wp-content/themes/inspire/functions/admin-hooks.php on line 160
W3vina.COM Free Wordpress Themes Joomla Templates Best Wordpress Themes Premium Wordpress Themes Top Best Wordpress Themes 2012

Пенсионни фондове и НОИ – Прости сметки

Пенсионни Фондове срещу НОИ

Последно време много взе да се спекулира по темата с пенсионните фондове и усещам, че в цялата тази „дискусия“ се крие нещо, което не ни се представя. Не е нужно да си икономист за да може човек да си направи една проста сметка какво може НОИ в бъдеще да ни предложи. Бързам да уточня, че това, което сегашните политици говорят няма нищо общо с действителността след 30-40 г.

 

НОИ Разходо-покривна система

Разходопокривната система се характеризира основно с това, че вашите осигурителни вноски отиват за плащането на сегашните пенсионери. Това означава, че когато дойде вашият ред да се пенсионирате, ще има нужда отново някой да плаща вашата пенсия. Средният осигурителен доход в България за ноември 2014 е  700,16 лв. Това е доходът върху, който се внасят осигуровки, а не това, което получават средно хората.

Проста сметка:

  • 700 х (7,9% за работника + 9,9% за работодателя) = 124,60 лв.
  • 100% / (7,9% за работника + 9,9% за работодателя) = 5,62 пъти покритие

Сметката показва, че за да получават пенсия пенсионерите в размер на 700 лв, то трябва за един пенсионер да има средно 5,62 работещи. В България средната пенсия е 311,35 лв., а таванът е 800 лв. Мисля, че не е трудно да сметнете, че трябват средно 2,49 работещи за да се изплащат текущото ниво на пенсиите.

Накратко, за да се повишат пенсиите или трябва да се увеличат вноските, които работещите плащаме или пропорцията между работещи и пенсионери да бъде в полза на работещите и то с няколко пъти.

В България работещите са около 2 200 000, от които 700 000 са заети в бюджетната сфера. Това озаначава, че плащащите осигуровки от частния сектор са около 1 500 000. От друга страна пенсионерите също наближават 2 200 000, като само за 2014 се се регистрирали рекорден брой пенсионери – 99 379.

Това означава, че за всеки пенсионер има около и по-малко от един работещ. Ако се върнем на равенството по-горе, това би означавало, че средната пенсия в България трябва да е 124, 60 лв, ако НОИ трябва да се самоиздържа. Тук въобще не включвам разходите за управление на НОИ, които със сигурност не са много ефективни, визирайки упреците към частните фондове на управляващите. Всичко над 124,60 лв до 311,35 лв се финансира с данъци и с държавен дълго, който ще се плаща отново с данъци.

Затова, каквото и да ви обещават в момента политиците, то те нямат визия за 30-40 г. напред. Населението застарява, а работещите в активна възраст масово напускат България. Проста няма как бъдещето на пенсиите в НОИ да е добро.

 

Пенсионен фонд – Лични партиди – ДЗПО

В момента малко под 1/3 от пенсионните осигуровки на работещите родени след 1959 г. се внасят в лични партиди. Те са 5% от осигурителния ви доход, като 2,20% са за сметка на работника и 2,80% за сметка на работодателя.

Ако допуснем, че осигурителния доход за работещите след 1959 г. е също 700 лв., то вноската ни в личните партиди е около 35 лв. всеки месец. Пенсионните дружества уддържат около 5% от вноската или около 1,75 лв.

За да направим малко изчесления, ще направя следното допускане:

  • Вноска – 33 единици/мес
  • Средна годишна доходност – 5%
  • Години – 40

Използвайки използвайки калкулатор в интернет страница:

Compound Interest Calculator _ The Calculator Site

В края на 40-тата година балансът ще е 49,122.63. Ако използваме цялата сума от 124,60 на месец то тя ще набъбне до 185,475.15 след края на 25-тата година.

Нека сега да видим, ако искаме да използваме парите за период от 25 г., месечна пенсия 270 лв. Имайте в предвид, остатакът по личната ви партида също ще има доходност в тези 25 г.

witdraw-2

След последната месечна вноска ще ни остава сума в размер на 7,554.02.

 

Ако разполагаме със сумата от 185,475.15, то ще получим следното, при месечна пенсия от 1050 единици.

witdraw-1

Ще ви остане остатък от 10,557.77 след края на 25 година.

 

Заключение

Всички допускания са свързани с много условности и не бива да се правят генерални заключения. Средната доходност за такъв дълъг период е нещо изключително трудно да се предвиди. От друга страна политиците ни обещават неща с НОИ, които просто не могат да бъдат изпълнени. Самите те, също ще предпочетат да оставят парите си в частни фондове, както и всеки трезвомислещ човек с елементарни познания откъде идват парите в НОИ. Да не говорим, че ако се „унищожат“ личните партиди, то мотивацията на осигуряващите да се осигуряват с висок осигурителен доход ще се изпари тотално.

Надявам се тази офанзива на управляващите не е свързан със лошо състояние на някой пенсионен фонд, който е близък до управляващите и не бил контролиран от КФН поради политически протекции.

Tags: ,

2 Responses to “Пенсионни фондове и НОИ – Прости сметки”

  1. Преслав Недев 20.01.2015 at 23:56 #

    Здравей, случайно попаднах в твоят сайт, защото търсих нещо на български за OpenERP и се заплеснах. След това видях тази статия и си казах я да ударя едно коментарче :-)

    По темата. Предложението ти с онлайн калкулаторите е много добро, стига да се отнася за нормални спестявания или за доброволно пенсионно осигуряване – третият стълб на пенсионната система.

    Недостатъкът на предложението си го посочил – предполагаш равна месечна вноска за следващите години – в случая 33 лв месечно след приспадане на таксите за управление.

    Сам си посочил, че месечната вноска при ДЗПО е нормативно определена – 5% от осигурителният доход на човек.

    Това, което може би изтърваш е т.нар. „политически“ или „синдикален“ риск – т.е. не си предвидил в допускането ръста на осигурителният доход, съответно осигурителната вноска през следващите години.

    Т.е., донякъде трябва да се предвидят с какъв темп ще нарастват „официалните“ заплати, индивидуално, за да се предвиди към датата на пенсиониране какви пари ще са се натрупали в индивидуалната партида, да се предвиди също приблизително какъв ще е растежа на икономиката у нас и в ЕС главно, за да се предвиди каква ще е доходността от работата на управляващите дружества, а след това вече месечната „рента“, пенсията, при сключването на пенсионният договор. Ти си предвидил 25 години, което не е лошо число – очаквана смърт при навършване на 90 години :-)

    Въпроса е това получено число да се съпостави с формулата на НОИ по разходно-покривният метод, където по-голяма тежест имат средният осигурителен доход в годината на пенсиониране, средната работна заплата в годината на пенсиониране и чак тогава личният осигурителен доход по време на целият трудов стаж (данните от персоналният регистър – Декларация 1)

    Много добре разбирам твоята симпатия към частните пенсионни фондове, няма да е излишно да поразиграеш малко повече варианти, разбира се със съвсем хладната, чисто икономическа сметка – вложени пари, доходност, месечна рента. От там кой предлага по-изгодна оферта, защото наистина се получават различни числа за различните типове хора. Например, ако индивидуална заплата е по-ниска от средният осигурителен доход (към момента около 680 лв), е по-добре в ДОО, ако е над 1000 – 1200 лв, нека да си стои в ДЗПО, това при нормален пълен трудов стаж (40 години).

    А ако не може да се събере пълен трудов стаж, хм, отново е до сметки. И да, ако се предвиди най-„хард“ варианта – минимална пенсия при 65 години пенсиониране (очаква се да стане 67) и минимален осигурителен стаж 15 години, тогава е по-добре ДЗПО. Все пак две пенсии са по-добре от една 😉

    Но най-важното, за което почнах да пиша, е че е необходимо да се вземе предвид очакваният среден ръст на доходите през следващите години. А този ръст ще е изпреварващ ръста на икономиката в цяло. Това се наблюдава в цяла Източна Европа, а при нас даже този ръст е по-бавен. Ако бяхме с доходи на нивото на Гърция, Испания, Португалия, изобщо нямаше да има нужда да се коментира :-).

    Колкото до НОИ, защо допускаш, че бюджета им ще е балансиран? В смисъл от събраните осигурителни вноски да се покриват нужните пенсии? Той никога не е бил така, може би с изключение на първите две години от реформата Нейков, Христосков, Муравей Радев? Но тогава осигурителните вноски месечно бяха около 35%, а сега са 16. Все пак нали и това е идеята на държавният фонд – част от пенсиите да се покриват с данъците (ДДС, акцизи, преки данъци) под формата на трансфери. За съжаление ДЗПО нямат възможност за такъв източник на средства :-)

  2. Емилиян Танев 21.01.2015 at 6:41 #

    Здравей Преславе! Личи си, че си по-компетентен в тази област. Няколко мои коментара: 1. Това че системата се дофинансира е ясно, но не го намирам за устойчиво в дългосрочен палан поради застаряване и т.н. 2. Използването на формулите на НОИ не го намирам за коректно, тъй като те ще трябва да се сменят на базата на парите които имат НОИ и Държавата в момента. 3. Не взимам среден ръст, тъй като исках да покажа други проблеми, а именно че държавата каквото и да обещава сега, то не е валидно след 30-40г. Нещата могат силно да се променят. Калфин от вчера пак заговори затова. Между другото всички страни с разходопокривен модел в Европа, независимо от доходите имат същия проблем. Просто този модел разчита на нарастване на населението с геометрична прогресия, което също не е устойчиво за планетата…

Leave a Reply